Изложбата на Иван Милев, която трябва да видите!
За страдание, до крайния период (6 август), в който ще участва в пространството на СГХГ, няма доста време, само че все пак предлагам на всеки, който не я е посетил и си е в София, да отиде да я види.
Канех й се още от юни, само че отидох едвам в горещия съботен ден на 22 юли. След наложителните формалности при събития от този жанр първото, което видях, бе една остаряла познайница - " Ахинора ", картина, забелязана и запомнена от мен в едно отдавнашно посещение на Художествената изложба в град Казанлък.
" Гурбетчия ", художник Иван Милев, 1922 година
Иван Милев е създател " без шанс " освен поради персоналната си орис (участник в Първата международна война и ранна кончина), а и поради обстоятелството, че е наш български художник и неговото художествено творчество не е познато на необятната аудитория по света. А то е удивително, ненадейно, съвременно, бъркащо във усещанията и визиите ти, човъркащо те като неуреден ребус, будещо стремежи за владеене на картини като " Пушач на опиат " или " Антракт ".
Оригинален, многолик тематично и като род (кавалентна и стенопис, рисунка, илюстрация, сценография), Иван Милев не се побира съгласно мен нито в определенията на Сирак Скитник и Илия Бешков, нито на който и да е от цитираните в галерийното пространство престижи.
Мистичен е, да, освен това поразително прилягащ на актуалните образни тълкувания от фентъзи епосите, които завладяват съзнанието на модерния човек. Достатъчно е единствено да се загледате в " Сили ", която си купих като репродукция магнитче, в " Задушница ", от която ме побиха тръпки, тъй като ми напомни тези ужасни моменти от детството ми, в които баба ми ме влачеше при всеки вероятен мотив на гробищата. Творби от това му " въодушевление " като че ли са предусетили Толкиновите страховити тъмни сили, а сценографите на " Игра на тронове " все едно са въодушевени от художника, загледайте се в " Отчаяние ".
" Отчаяние ", художник Иван Милев, 1923 година
Противоречив в действителност, сред кроткостта и доверието на религията и избавителната всеотдайност на Христос и богоборството на " Херой ", откъдето наднича самият създател! Иван Милев е име, което персонално мен ме кара да се усещам като част от международната просвета на " столичната ", а не на провинциалната сцена.
Пейзажът му " разчита " градската, както и естествената среда на България по грациозен и гласовит метод... Невероятен е! А най-голямата ми изненада от тази галерия бе… портретът ми! Е, да, назовах се Анна Каменова, само че приликата (може би поради идващите от Копривщица роднини) бе поразителна.
Отидете, не изпускайте изложбата, кой знае какво ще намерите и вие.
Канех й се още от юни, само че отидох едвам в горещия съботен ден на 22 юли. След наложителните формалности при събития от този жанр първото, което видях, бе една остаряла познайница - " Ахинора ", картина, забелязана и запомнена от мен в едно отдавнашно посещение на Художествената изложба в град Казанлък.
" Гурбетчия ", художник Иван Милев, 1922 година
Иван Милев е създател " без шанс " освен поради персоналната си орис (участник в Първата международна война и ранна кончина), а и поради обстоятелството, че е наш български художник и неговото художествено творчество не е познато на необятната аудитория по света. А то е удивително, ненадейно, съвременно, бъркащо във усещанията и визиите ти, човъркащо те като неуреден ребус, будещо стремежи за владеене на картини като " Пушач на опиат " или " Антракт ".
Оригинален, многолик тематично и като род (кавалентна и стенопис, рисунка, илюстрация, сценография), Иван Милев не се побира съгласно мен нито в определенията на Сирак Скитник и Илия Бешков, нито на който и да е от цитираните в галерийното пространство престижи.
Мистичен е, да, освен това поразително прилягащ на актуалните образни тълкувания от фентъзи епосите, които завладяват съзнанието на модерния човек. Достатъчно е единствено да се загледате в " Сили ", която си купих като репродукция магнитче, в " Задушница ", от която ме побиха тръпки, тъй като ми напомни тези ужасни моменти от детството ми, в които баба ми ме влачеше при всеки вероятен мотив на гробищата. Творби от това му " въодушевление " като че ли са предусетили Толкиновите страховити тъмни сили, а сценографите на " Игра на тронове " все едно са въодушевени от художника, загледайте се в " Отчаяние ".
" Отчаяние ", художник Иван Милев, 1923 година
Противоречив в действителност, сред кроткостта и доверието на религията и избавителната всеотдайност на Христос и богоборството на " Херой ", откъдето наднича самият създател! Иван Милев е име, което персонално мен ме кара да се усещам като част от международната просвета на " столичната ", а не на провинциалната сцена.
Пейзажът му " разчита " градската, както и естествената среда на България по грациозен и гласовит метод... Невероятен е! А най-голямата ми изненада от тази галерия бе… портретът ми! Е, да, назовах се Анна Каменова, само че приликата (може би поради идващите от Копривщица роднини) бе поразителна.
Отидете, не изпускайте изложбата, кой знае какво ще намерите и вие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ